Таткото, майката и малките - на седем, четири годинки и шест месеца
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
10 февруари 2024 година
Събуди ме хеликоптерът.
Първо го видях в съня си. Летеше край прозорците ми, толкоз ослепителен, разноцветен, окичен с въздушни балончета. Сякаш бързаше за сутрешна детска веселба.
Звукът се засилваше и аз се разсъниха. Не с смут, както нормално, а с усмивка.
Осъзнаването на действителността ми лиши няколко секунди. С думите: „ Какъв ти хеликоптер, по дяволите?! “ скочих от леглото.
С Хектор не успяхме да стигнем до банята, когато удари първият гърмеж.
После вторият, третият, четвъртият. По нашата улица литнаха „ бързите помощи “. Замириса на изгоряло.
Първата публична информация в телеграм-каналите: „ От територията на Белгородска област са ориентирани БПЛА (безпилотни апарати) вид „ Шахид “. Вследствие на това в Немишлянския регион на Харкив е опустошен обект на съществена инфраструктура с голямо количество гориво. “
Малко по-късно оповестиха за починалите деца. А на сутринта ще стане ясна цялата чудовищна картина от изминалата нощ.
Един от съветските „ Шахиди “ улучва нефтобазата, нафтата и бензинът се сливат в смъртоносна лава, която тръгва надолу по улицата. Къщите и колите лумват като кибритени клечки. Гори цялата улица „ Котелна “, която отсега-нататък харкивчани, сигурна съм, ще назовават „ Пекелна “ (украинската дума „ пекло “ значи „ пъкъл “ – бел. прев.). Защото там в действителност е ад.
Гори дори земята, въпреки че предишния ден валя сняг. Загиналото семейство с три деца са изгорели живи. Таткото, майката и дребните на седем годинки, четири годинки и шест месеца.
Роднините им тази заран са давали ДНК проби – самите тела не могат да бъдат разпознати, пишат формалните източници. Тялото на бебето още не е открито.
Пишат, че са изгорели 15 къщи, починали са 7 души, пробват се да спасят още двамата тежко пострадали в отделението по изгаряния.
Черният дим и в този момент застила небето над града.
Не мога да престана да мисля за това семейство. Представям си как вчера вечерта децата прават снежин човек край своя дом. Как се смеят, хвърлят снежни топки и правят „ ангелчета “ в снега.
И мама с бебето в ръце все не може да ги привика за вечеря.
– Хайде, бързо в къщи, целите сте мокри!
Вчера В Харкив беше приказно, през целия ден валя сняг.
Миналата седмица един полски публицист прави изявление с мен и, с изключение на другото, попита:
– Ханна, какво би трябвало да се случи, с цел да простите на руския народ?
Няма такова нещо, Якоб, към този момент няма.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
10 февруари 2024 година
Събуди ме хеликоптерът.
Първо го видях в съня си. Летеше край прозорците ми, толкоз ослепителен, разноцветен, окичен с въздушни балончета. Сякаш бързаше за сутрешна детска веселба.
Звукът се засилваше и аз се разсъниха. Не с смут, както нормално, а с усмивка.
Осъзнаването на действителността ми лиши няколко секунди. С думите: „ Какъв ти хеликоптер, по дяволите?! “ скочих от леглото.
С Хектор не успяхме да стигнем до банята, когато удари първият гърмеж.
После вторият, третият, четвъртият. По нашата улица литнаха „ бързите помощи “. Замириса на изгоряло.
Първата публична информация в телеграм-каналите: „ От територията на Белгородска област са ориентирани БПЛА (безпилотни апарати) вид „ Шахид “. Вследствие на това в Немишлянския регион на Харкив е опустошен обект на съществена инфраструктура с голямо количество гориво. “
Малко по-късно оповестиха за починалите деца. А на сутринта ще стане ясна цялата чудовищна картина от изминалата нощ.
Един от съветските „ Шахиди “ улучва нефтобазата, нафтата и бензинът се сливат в смъртоносна лава, която тръгва надолу по улицата. Къщите и колите лумват като кибритени клечки. Гори цялата улица „ Котелна “, която отсега-нататък харкивчани, сигурна съм, ще назовават „ Пекелна “ (украинската дума „ пекло “ значи „ пъкъл “ – бел. прев.). Защото там в действителност е ад.
Гори дори земята, въпреки че предишния ден валя сняг. Загиналото семейство с три деца са изгорели живи. Таткото, майката и дребните на седем годинки, четири годинки и шест месеца.
Роднините им тази заран са давали ДНК проби – самите тела не могат да бъдат разпознати, пишат формалните източници. Тялото на бебето още не е открито.
Пишат, че са изгорели 15 къщи, починали са 7 души, пробват се да спасят още двамата тежко пострадали в отделението по изгаряния.
Черният дим и в този момент застила небето над града.
Не мога да престана да мисля за това семейство. Представям си как вчера вечерта децата прават снежин човек край своя дом. Как се смеят, хвърлят снежни топки и правят „ ангелчета “ в снега.
И мама с бебето в ръце все не може да ги привика за вечеря.
– Хайде, бързо в къщи, целите сте мокри!
Вчера В Харкив беше приказно, през целия ден валя сняг.
Миналата седмица един полски публицист прави изявление с мен и, с изключение на другото, попита:
– Ханна, какво би трябвало да се случи, с цел да простите на руския народ?
Няма такова нещо, Якоб, към този момент няма.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ